Деветашка пещера

Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки.

Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.

Деветашката пещера е едно от трите най-значими подземни местообитания на прилепи в Европа. До момента от Деветашката пещера са известни 45 вида животни. В този брой не са включени някои видове птици като бухал, горска улулица, скална лястовица, блед бързолет, червеноопашка, които правят гнездата си в скалите около входа. Три от споменатите 45 вида са триглобионти: мокрицата Trichoniscus tenebrarum, обитаващият пещери родственик на мамарците Niphargus bureshi и многоножката Lithobius tiasnatensis. Двадесет и един вида са триглофилите, включително 11 вида прилепи. Останалите 21 вида са триглоксени.

Деветашката пещера е уникален природен и културен феномен. Добрите условия за живот привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Съседството с р.Осъм, изобилието от гори, пасища и плодородни земи, благоприятстват нейното заселване. Пещерата е паметник на културата и защитен природен обект с национално и международно значение.

Деветашка пещера

В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.).

Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. Височината на залата е 60 м, а на места достига и до 100 м.

От централната зала на около 200 м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от два км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5, 70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала – дълга 50 м и широка 10 – 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.


Снимки:
Георги Ганчев